Цикладски репортаж

Цикладите априори са обявени за най-комерсиалната и посещавана част от гръцките морета. Факт, поради който с години ги отбягвахме. Бяхме късметлии преди повече от десетилетие и имахме възможност да минем и да видим по-популярните като Миконос, Делос, Санторини и Наксос и оттогава не се бяхме завръщали из тия земи.
Това лято Цикладите ни показаха другото си, уютно лице.
От големия център и фериботен хъб Парос до малките уютни Схинуса и двата Куфониси, през Иос и Милос до красивия Сифнос – всички те са едновременно модерни и традиционни. Рай, който човек само може да бленува.
На Цикладите духа. Всеки пътешественик, ако е с лодка, ще разбере посланието. Плаването под ветрила (а и без) на Цикладите не е за всеки – факт. Там обаче транспортната схема е толкова добре уредена, че в тихо време фериботите пристават дори без кърмови въжета. Всяко кътче има своя мини среда, къде по-лъскава, къде по-традиционна.
В сърцата ни останаха завинаги Куфониси с безкрайно синята вода, Иос със спокойствието и хубавия супер, Милос заради критската таверна, в която работят българи – усмихнати и пълни с енергия. Един от фаворитите остава Сифнос – нарисуван като от брошура, а в същото време суров, променящ се и непредвидим. В добавка с прекрасна таверна, а и баня и тоалетна на марината.
Лъскавият Парос е за любители на друг вид пътувания. По-задръстено фериботно пристанище на гръцки остров човек не може да си представи – корабите чакат на опашка за приставане. Лукс и задръствания се съчетават с обикновената гръцка философия – всичко да е лекичко (χαλαρά), както казват гърците. В централното кафене на най-снимания и сякаш изваден от картичка град Науса местни дядовци пробваха домашно винце, избягали от жените си в 12 на обед. Тълпите туристи изобщо не ги притесняваха и сякаш двете реалности живееха паралелно.
Пълнолунието се случи в залив на Фолегандрос, а към компанията лодки на котва се присъедини една особено красива ветроходна яхта…
Особен акцент тук заслужава островът с най-добрата фава според гръцките кулинари (с които се съгласяваме), а също така поставен сред петте най-интересни гръцки острова от списание Форбс – Схинуса. Нарязан релеф, островно спокойствие, мили хора, вкусно хапване и котки-началници. Какво по-класическо описание от това. И точно там, на Схинуса, се случи един вълшебен арфов концерт, сякаш за да допълни съвършенството.
Тъй като все още сме в унес от вълшебния звук на арфата, който долиташе през надигащия се вятър, днес слушаме Карол Еманюел заедно с Бил Фрисел на китара и Кени Уолесен на фибрафон.

Dance of Sappho