назад

Между два циклона

Изгубени някъде между два циклона, спираме тичането и се потапяме в магията на Манос Хадзидакис. 
Тъй като гръцката тема присъства доста трайно в ежедневието, пак се питам – от къде да я захвана... Та двата циклона дават насока – естествено от Манос Хадзидакис  (Μάνος Χατζιδάκις).
Има на света такава музика, която е извън времето, както има такива книги – независимо къде са писани и защо, някаква идея е трябвало да излезе по точно този начин и ето – намерила е път и излиза.
Поезия е меко казано за тази магия. Естествено, винаги ще е по-силна на място, но дори и отдалеч, тя отнася.
Манос Хадзидакис – големият, променящ всичко човек, който си играе със стихиите така, както Казандзакис си играе с думите. А да си играеш със стихиите не е проста работа. Тук слушаме „Усмивката на Джокондата“ – съвършена поезия, отвъд границите.
Просто една разходка извън пошлостта. Добър момент човек да остане сам със себе си. Като в книга на Булгаков или в картина на Шагал.
Динамична, дълбока, разностранна, светеща и пъстра; пълна с неизвестни  и изненадваща, какъвто е животът. Едно вечно променящо се небе или море, което ту е синьо, ту спокойно, ту гневно…
Малка вратичка към света на Хадзидакис – човекът, събрал обратно музиката на Средиземноморието и единственият грък взел Оскар за музиката към филма „Никога в неделя“ и песента „Децата на Пиреа“ – до ден днешен най-разпознаваемата гръцка музика. Променил изобщо виждането за музиката като такава. Показал на света Нана Мусхури и Мелина Меркури… Но прекарал, както Казандзакис, по-голямата част от живота си в изгнание…
Доста често съдбата на пророците е една и съща…
Така отваряме гръцката тема, следва…

Μάνος Χατζιδάκις - Το Χαμόγελο Της Τζοκόντας

Октомври 2018

Снимка © МА

назад