2018 в музика - Music Around

Докато слушам за поредна година преди Коледа и Нова година удивителната интерпретация на Рахманиновите „Симфонични танци“ под палката на Петренко, си мисля какво ново чухме тази година… И нахлуват спомени. Летни спомени. Музиката на 2018, която ни вдъхнови. Първа част се роди докато пътувахме 5 човека с багаж за 7 човека там, по прашните пътища на Пелопонес – там, където всеки е щастлив, и през юли, по средата на годината ние на един пелопонески таван слушахме:
Gogo Penguin с новия им албум.
Продължихме с Banda Magda в компанията на Майкъл Лийг от Снарки Пъпи,
за да стигнем до новия албум на Джоузеф Тавадрос.
След това излезе последният албум на Дафер Юсеф, който винаги изненадва с нов ъгъл и поглед към нещата – всеки път различен и в същото време толкова верен на себе си.
От там някак естествено стигаме до Solar Plexus – последния проект на Илхан Ершахин; скокът за тази година, защото всички остават в комфортната си среда, единствено тези хора, създали Solar Plexus, излизат от тази зона и се в впускат в ново приключение, слушано многократно под звездното небе.
Продължаваме годината и започваме втора част от музиката на 2018 с два албума със силна социална тематика.
За начало вечната песен Bella Ciao в изпълнение на Том Уейтс и Марк Рибо, включена в последния албум на Рибо “Songs of Resistance”.
Продължаваме сериозната тема с песен от последния албум на Дейвид Бърн “American Utopia” тук слушаме It's Not Dark Up Here.
Идва ред и на пиеса от последния албум на Джейми Сафт във формация квартет.
Есента продължи с излизането на нови проекти на триото Medeski Martin and Wood,
а след него и последния албум на Now vs Now.
Разбира се, през цялата година слушахме пиеси от последния цикъл албуми на Зорн “Book Beriah” и се подготвяхме за срещата на живо на Сараевския джаз фестивал.
И някак от пълнолуние до пълнолуние стана декември, а аз все се питах – какво чухме през 2018 – да, със сигурност смелост и нови идеи. Да, риск и предизвикателства.
А музиката е навсякъде.
Весели празници!