60 часа в Истанбул

Днес с огромно умиление се връщаме към едни 60 часа, прекарани в Истанбул с усещането, че си в лунапарк.
Повод за пътуването са две вечери в истанбулския клон на клуба Нублу на Илхан Ершахин. Две вечери, в които истанбулската му банда Истанбул Сешънс свирят заедно с френския тромпетист Ерик Трюфа. Вече няколко пъти говорихме за концепцията music of now и световния саунд, както и съучастниците в тази музика по цялото земно кълбо. Можете да си припомните по-късно тук.
Истанбулските клубове Нублу и Бабилон бяха част от местата, където може да се чуе този нов звук. Сега Нублу Истанбул не съществува, а програмата на Бабилон е далеч от това, което беше някога, но ние се връщаме 10-тина години назад и си спомняме магията на тогавашния  Истанбул. Градът, който кипеше от живот и в който съществува космополитният дух.
От многото истанбулски приключения днес си спомняме за това в Нублу с Илхан Ершахин и Ерик Трюфа, защото музикалното преживяване беше велико и защото двата дни и нощи, прекарани тогава в Истанбул, бяха толкова наситени със случки, музика и колорит, че всичко се сля в един голям цял двудневен (и двунощен) купон. 
Тогава половината от нас пристигна по светло, а другата половина – посред нощ. 
За нас, първопристигналите, както всяко истанбулско приключение, и това започна с хапване в любимата ни локанта някъде из Бейоглу. От бира на бира стана време за концерта. А ние, обзети от една много характерна истанбулска нега, не усетихме кога мина времето.
Нощните пътници направо с куфарите се озоваха в клуба, за да не изпуснат началото на концерта, и едва в паузата между двете части след полунощ успяхме да занесем и оставим набързо куфарите и един доста „уморен“ член на компанията в наетия наблизо апартамент. Апартамент, сякаш взет от турска сапунка или ситком - с три спални и общ хол, където героите от сериала ходят по чорапи, защото задължително се събуват на входа, и където същите герои ту се появяват телом в общото пространство, ту просто вкарват реплики лежейки, през отворените врати на спалните си… И след куфарите - обратно на концерта, където всичко продължи до ранните часове на новия ден и завърши на зазоряване в едно от знаковите тогава underground места на нощния Истанбул – The Wakeup Call. Последните часове на това преживяване не помним добре, освен прибирането към къщи по все още пълните с пъстра тълпа от гей и транссексуални хора улици в квартала. 
За музиката. В точно тази вечер се случиха много знакови неща. Говорихме с Ерик Трюфа за изборите на жени и мистерията на българските гласове, слушахме най-яката музика на света, а Трюфа се оплакваше, че четири часа свирене на живо все пак са твърде много. Обикаляхме баровете заедно с музикантите. Всичко беше живо и искреше.
Последваха много такива вечери в това „свърталище“ на добрия вкус и искреност. Всеки път преживяно от сърце и винаги с пълна душа. Вечери, които никой не знае дали няма да преминат в сутрини- едно основно доминиращо усещане – истинско. Именно тези безбройни вечери ни научиха на честност и непосредственост. Защото всички сме от една и съща страна. 
Днес си припомняме именно тези дни с пиеси, които приблизително отразяват енергията и емоцията, но са далеч от гмурването в този свят на живо. Усилете мислено усещането от живия контакт, представете си малка клубна среда и тази музика в нея. Плюс непосредственост. 
Слушаме истанбулския и световен пулс в пиесата Freedom и мислено броим кораби по Босфора, защото това е чиста поезия. Музиката ще го докаже. 
Примери за това колко е пъстър светът на Илхан Ершахин ще намерите при нас, а иначе – просто слушайте канала на Nublu Records. Нека уважаваме и покрепяме артистите в тия времена.
Април 2020
Снимка ©МА