Istanbul Sessions като Belgrade Sessions

Ilhan Ersahin вече няколко пъти беше тема на текстове тук. Причините са много – новатор, откривател, учител. Повод за този текст е предстоящият концерт на формацията му Istanbul sessions в Белград на 1 декември тази година. Логично продължение след миналогодишния взрив в рамките на Белградския джаз фестивал, който държа публиката в зала Американа на Младежкия дом на крака повече от два часа. За финал слушахме квартета (без Izzet Kizil) в компанията на Vasil Hadzimanov и Emile Parisien с вариации върху пиесата Etnik от албума Night Rider.
Тук е мястото за кратко представяне на самия Ilhan Ersahin и квартета Istanbul Sessions.
Ilhan Ersahin е човек с две родини – Турция и Швеция, но живее в Ню Йорк от повече от 20 години, основател на клуба и по-късно лейбъла NUBLU, който скоро след откриването си през 2002 става култово място за хората от инди обществото (там редовни гости са Moby, David Byrne, Caetano Veloso, Lou Reed); лейбъл за независима музика със същото име, където са започнали пътя си някои от най-интересните съвременни музиканти; лидер на няколко банди и виртуозен саксофонист.
Преди да се появят на бял свят Istanbul Sessions, Ersahin вече e сформирал няколко свои групи, създава групата Wax poetic, в която свири с Norah Jones, Bebel Gilberto и куп други съвременни значими имена в джаза. Обикаля света, участва в проекти на други музиканти. Istanbul Sessions се явява логично продължение на пътя.
Срещата с музиката на Ilhan Ersahin и Wax poetic вече беше факт, когато преди десетина години се появи възможността да го чуем на живо за пръв път в Истанбул. И това промени всичко.

Квартетът Istanbul Sessions се сформира случайно и внезапно, но връзката между музикантите се оказва толкова силна, че продължават.
И така, в Istanbul Sessions влизат Ilhan Ersahin на саксофон, Alp Ersonmez – на бас, Turgut Alp Bekoglu на ударни и Izzet Kizil на перкусии. Още с първия албум – просто Istanbul Sessions, записан с Erik Truffaz на тромпет, ни отвяха. Толкова енергия, толкова мощ и любов към този град имаше в този албум. Снимка на града в една зимна сутрин, в която докато караш от летището по булевард Кенеди към Таксим, слушаш Freedom и си казваш – да, това е животът в точно този момент.
Вторият албум Night rider се появи 2012 – напълно различен саунд, а през 2012 също официално отвори истанбулският клон на клуба Nublu.
Ilhan Ersahin е човек на света, в буквалния смисъл на думата – той свири със световни музиканти и обикаля кълбото, има групи в Ню Йорк, Истанбул и Бразилия.
Скандинавските и турските корени са видни. И отварянето на негово място в Истанбул беше подарък за всички, запознати с музиката му. Това отваряне отключи един период от непрекъснати пътувания до Истанбул и слушане на невероятни музиканти в микро среда. Да кажем две думи за концепцията на кръга Nublu – там граница между музиканти и публика няма. А шансът да си част от сътворяването на значими неща се случва много рядко в живота. Третият албум на Istanbul sessions беше свирен пробно именно там.
Животът продължи и Nublu в Турция затвори. Междувременно, с всеки следващ албум, Istanbul Sessions набираха все повече скорост. Istanbul underground, третият им студиен албум получи невероятни отзиви в пресата и беше определен като най-кинематографския техен албум – да, музиката рисува картини.
А те не спряха и тази година издадоха доста дълбокия Solar Plexus, представен тук. С такава редица от гости, че човек може да се стресне в какво е попаднал.
Тук е мястото да кажем, че тази музика звучи изключително мощно на живо. Били сме свидетели многократно как се взривяват зали от първите ноти. Как раздаването надхвърля всичко, което човек може да си представи. Как Kenny Wollesen, Arto Tunçboyacıyan и Erik Truffaz свирят с огромна наслада с тези музиканти, съпреживяват една и съща емоция.
Миналата година в Белград Vasil Hadzimanov и Emile Parisien преживяха същото. И сега всички се връщаме – Ilhan Ersahin от Ню Йорк през Мексико към Европа, Istanbul Sessions и ние, за да преживеем магията още веднъж.