Бунтарят отшелник Мамонов

След физическата загуба на Виктор Цой руската и световна сцена загуби тия дни още един голям поет и магьосник – Пьотр Мамонов. Истински съвременен бунтар и поет, идеалист и циник. Един московчанин в петербургската люпилня за независима музика. Дали е поет или актьор, дали е визионер или пънкар… Мамонов е личност, оставила огромна следа не само в руско езичния свят. Всички негови филмови роли остават в историята - но ние днес говорим за музиканта Мамонов. И тази ретро, бунтарска стилистика, която присъства в албумите на групата му Звуки Му. Група, която е част от революцията в руския рок и задава новите стандарти.
За феновете на независимата рок музика Звуки Му са икона, която стои наравно с Кино и Аквариум. Ако искате да добиете представа за Мамонов като актьор, гледайте уникалните филми „Остров“ и „Цар“ – ще се удивите. От друга страна ще видите същият този артист в съвършено различна светлина на гиговете му със Звуки Му – една от най-старите и най-автентични руски рок банди. Тук огромен акцент пада върху текстовете, които, както и при Цой и БГ, са остри, болезнени, но и истински.
Мамонов е автентична икона и като такъв си отива от тленния свят. За нас остава едно огромно наследство за изследване. Като човек на словото (превежда от норвежки и английски), за него думите са тези, които тежат и остават. Приемствеността още от времето на Чехов, Есенин и Маяковски изглежда жива, когато човек се потапя в това изкуство. А в текстовете на Звуки Му сякаш циникът Даниил Хармс седи на съседната маса. В същото време в музиката има много блус, а китарните рифове и речетатив напомнят за пиесите на Марк Рибо, дори за турската психеделик музика. Колко свързано може да е всичко. Но духът на Достоевски не ни оставя да забравим, че все пак сме в друга стилистика. Малко песимистична, но и вълшебна в същото време. На ръба. Самият Мамонов, като всеки истински дълбок човек на изкуството, минава през крайни фази – от ъндърграунда до признанието, през реки от алкохол и наркотици до православната вяра и отшелничеството. Така до смирението и мъдростта.
Днес слушаме музиката на Звуки Му и се потапяме в тази литература в музиката. Естетиката ще доминира. Театрални етюди и психеделик – всичко това е същността на Мамонов. Човек, изпреварил времето с десетилетия. Там, където театърът се преплита с музиката и всяко изпълнение е етюд. И да, още древните гърци са казали – никой не е пророк в собствената си страна.
Светът тази седмица физически загуби огромния талант Пьотр Мамонов, но спечели още един класик в залата на славата.
И никак не е случаен фактът, че Гребенщчиков, малко пророчески, преди смъртта на Мамонов, реши да запише албум с вечни пиеси по негови текстове, както и на Виктор Цой. Малко преди големият артист да си отиде. Ръкописите не горят. Наистина!
Слушаме три оригинални пиеси на Звуки Му и за финал кавър на класиката „Цветы на огороде“ (Цветя в градината) в изпълнение на БГ.
Zvuki mu - Can opener (Консервный нож)
Zvuki mu - Winter (Зима)
Zvuki mu - Rough Sunset (Грубый закат)
Zvuki mu - Flowers in the Garden (Цветы на огороде)