Втора среща с ДЖОН ЗОРН – този път в Сараево

Премиера на един абсолютно нов проект (разбира се, отново 5-часов маратон). Пътуваме вече със съмишленици. Спирка в Белград за доза местен колорит и продължаваме към Сараево.

Сараевският джаз фест е, може би, най-стойностният в нашия край на Европа. Воден от един човек, напълно посветен на музиката в истинския й смисъл, човек, който няма страхове кого да покани, не щади публиката с леки проекти и й дава най-актуалните неща.

Сараево ни посреща със сняг, но някак веднага разбираме, че това е едно топло място.

Кратка разходка доказва, че този град, освен мултикултурен от векове, е пълен с чужденци и днес. Още първият човек, когото срещаме в търсене на залата на концерта (германка, работеща в Сараево), директно се отбива от пътя си и ни води за ръка до мястото.

Вече подготвени, очакваме вечерта. Аудиторията пред залата говори сама по себе си за качеството на събитието. За моя радост, отпред има малко дюкянче с продукцията на Tzadik, откъдето успяваме на купим няколко велики зорнови албума. Пълно е с хора, за които това ще е първа среща с този друг свят. Нас, въпреки маратона в Сан Себастиян през 2013, също ни завладява емоцията и адреналинът се покачва. Билетите са без места. Първите ще са печеливши. Наоколо е пълно с хора, накупили си по 20 диска от Tzadik и това само ме радва.

Вратите се отварят. Навсякъде по стените залепени разпечатани съобщения-послания от Джон Зорн: „Това е концерт, който ще се случи напълно и само за вас, които сте си купили билети. Моля, не снимайте, уважавайте и себе си, и нас“. Никой не снима, факт.

Зорн отново е в цялото си разнообразие – всичко от класическия Масада квартет с Дейв Дъглас, Грег Коен, Джои Барън и него самия, през невероятни експериментални нови неща, до виртуозния Нова квартет с Джон Медески, Кени Уолесен, Джои Барън и Тревър Дън.

Премиера на Джулиан Ладж за тази част на света - новият виртуозен китарист. За челото на Ерик Фрийдлендер ще има отделен текст, тук само ще кажа, че той винаги успява да изпрати човек в космоса.

Казвам си, е, не може пък отново да ме отнесе за 5 часа. Да, ама може. В полунощ концертът приключва и ние се отправяме към местната афтър - парти локация – клуб Монумент. Там всичко ври и кипи. Толкова искрено, толкова живо и истинско. Някъде към два сутринта пристига самият директор на феста Един Зубчевич,
в компанията на хора от кухнята, които, ужасно щастливи, носят завити в хартия палките на Джои Барън – подарък от тази незабравима нощ.

Тъй като тази година (2018) се очаква зорновата музика отново да е акцент в Сараево, тръпна в очакване какво още ни чака.

Декември 2016 - юни 2018

Снимка ©МА