Да се изкъпеш в небето

Чета в момента обяснението в любов на Хенри Милър към Гърция и гърците в пътеписа „Колосът от Маруси“ и вълнението взима връх. Текст, нетипичен за толкова ръбат човек. В същото време – някак очакван. Всяка теза следва да има антитеза – такава е тя в творчество на Хенри Милър. Най-честният му и истински текст, според самия него. Гърция, в която можеш да се изкъпеш в небето и боговете все така ходят по земята, пак според Милър.
Суровостта, красотата, душата, небето, морето, цветовете, динамиката – всичко, което ни влюбва в Гърция, е тук. Гърция, каквато ние обичаме – не тази на туристите. Суровият Пелопонес и шареният Крит, зевзеците и истинските хора; тези, които не са за туристите. Прашните пътища и цитрусовите масиви; малко дюкянче, някъде в планинското Мецово, където собственичката си почива вкъщи и, ако дрънне звънчето, ще дойде да ти продаде най-вкусното сирене и най-ароматното ципуро. А иначе е отворено и празно, но никой не влиза. Етикет. 
Гърция е островна държава и най-прекрасното на тази островна държава са островите извън туристическото нападение всяко лято. Там, в реалността, когато по малките места остават 10-тина семейства, защото за гърците семейството е всичко, тогава ще я видите такава, каквато е наистина – жива, горда, честна.
Един цитат на френския писател Ромен Гари не ми излиза от главата: „Нищо не може да спре хората да идват в Гърция, освен тифът“. Така казва французинът в годините след Втората световна война, но какво пророчество в наши дни…
Обратно към Хенри Милър – творба, написана преди повече от 80 години, през 1939, на ръба на войната. Милър обикаля Гърция, а именно: през Италия до Атина, Пелопонес и островите Порос, Идра и Спецес, Крит и разбира се, Керкира, където е базата на приятеля му Лорънс Даръл.
А другата Гърция и тогава е изглеждала, както и в наши дни, според записките и на двамата – истинска. Няма я суетата, няма ги туристите. Ираклио е грозен град, а Кносос – непонятен. Това – според Милър.
В наши дни, въпреки директните връзки, все така другата, тайната Гърция е магия, към която винаги и при всяка възможност ние се връщаме и ще го правим. Защото нищо не дава такъв тласък на живота, както забутано гръцко село, в което животът просто тече. Козето сирене е във вариант прясно „Мисидра“, средно или съвсем узряло. На следващото вътрешно летище проверяващите багажа ти се облизват със завист на калъпа сирене. А обратно  при мисидрата - близката ферма произвежда и куп други продукти от „първа необходимост“ – ципуро, прясно набран риган и други билки, мед… На шосето са полегнали стадо кози, които питат :“А вие къде?“ Морето е синьо, вятърът къдри вълните. В супера се записваш за хляб и яйца за утре просто с името на лодката ти, всички са щастливи и се обичат. Сякаш се връщаш не само при Милър, а далеч по-назад. 
Онагледяваме тази поезия с прекрасната музика на Манос Хадзидакис и гласа на Нана Мусхури. Едно видео от концерт на Кастелоризо – най-далечния гръцки остров от групата на Додеканезите, което ни изпраща в магията на ония времена, както и с целия диск на Мусхури, която пее музиката на Хадзидакис. Поезия, която събира море, музика и душа заедно.

Май 2020
Снимка ©МА