За малките формати

За новите формати, не - звездеенето на музикантите или колко всичко е в ръцете на публиката.
Покрай постоянните пътувания за музикални събития по света и близките срещи с някои от музикантите периодично се замислям за това колко всъщност всичко има човешко лице, лишено от суетата, която обикновено излиза на преден план…
Преди доста години на летището Бориспол в Киев, в очакване на обратния полет, си стояхме на опашката с членовете на групата Аквариум, отстъпвахме си учтиво ред и по нищо не личеше кой кой е…
После, през 2013 в Сан Себастиян по повод Масада маратона по случай 60-годишнината на John Zorn ей така из града се засичахме с по-голямата част от невероятните музиканти, участващи в неговите проекти. Пак така – лежерно.
Докато преди няколко години на Атинското летище, в очакване на едно малко самолетче за Лерос, не попаднахме в салона за чакащи заедно със състава на Берлинската филхармония. Тъй като следим оркестъра от години, а и същата година, месец по-рано се бяхме прибрали от техен концерт в Берлин, не беше никак трудно да се ориентираме в каква компания си чакаме. Ей така – кой по джапанки и бермуди, кой с телефона, кой помъкнал инструмента. Пак така – лежерно.
Близките срещи с музиканти из истанбулските клубове са съвсем друга тема. В Истанбул на практика (независимо от формата) дистанция между публика и изпълнители просто няма.
Дали ще си говориш с Ibrahim Maalouf, докато си пиеш напитката в Nardis, или ще пушиш цигара пред входа на Babylon в компанията на музикантите, които свирят там в момента, дали ще си кажеш две думи с Dhaffer Youssef преди концерта му, или ще си говориш за музика с Bugge Wesseltoft при Hakan Atala в магазин Lale Plak – това е част от ежедневието. Тук даже не говорим за постоянните приятелски срещи с Ilhan Ersahin и музикантите, които свирят с него в различни формати.
Тазгодишното издание на Сараевския джаз фест протече също в малки формати и даде възможност да публиката да срещне от близо и поговори с музикантите на нощните концерти в един от местните джаз клубове.
Белград традиционно предоставя изключително топла атмосфера за музиканти и публика с невероятно пъстрия си нощен живот и множеството места за срещи след концертите.
Та от всички тези истории се замислих относно променящата се действителност и колко сме готови за това. Защото, колкото по-подготвена и отворена е публиката – толкова по-къса е връзката.
Формули от типа поведение на някои музиканти „Не дишайте – ще свиря!“ отдавна не работят! В наши дни всички сме от една и съща страна.
Уважението пред големия оркестър е първо въпрос на възпитание. В малките формати, които все повече доминират в наши дни, участието на всеки е въпрос на светоусещане. Или се дистанцираш – или участваш. И после нещата тръгват леко. 
Декември 2018
Снимка ©МА