Маестро M. - Music Around

Тази седмица към по-добро място се отправи Енио Мориконе.
Мориконе, чиято музика почти всеки по земното кълбо разпознава от многобройните му филмови творби.
Днес се прекланяме пред творчеството на големия маестро през очите на друг един маестро (по думите на самия Мориконе) – Джон Зорн.
През 1985 Джон Зорн записва албума THE BIG GUNDOWN John Zorn Plays the Music of Ennio Morricone (Nonesuch Records) с кавъри върху известни филмови работи на Мориконе. Този албум е крачка извън руслото, в което Зорн се движи към момента, и веднага прави впечатление на критици и аудитория. Определян и до днес, 35 години по-късно, като един от най-интересните и новаторски негови проекти. Разбира се, в записите участва плеяда първокласни музиканти, сред които Сиро Баптиста, Джои Барън и Боби Превит на ударни и перкусии; Бил Фризел и Марк Рибо на китари, Грег Коен и Тревър Дън на бас, арфата на Карол Емануел, Джейми Сафт и Антъни Колман на клавишни, вокали от Майк Патън и други. Общо почти 40 музиканти взимат участие в първия запис от 1985 и ремастерирания вариант от 2000 година (Tzadik Records), в който са включени още шест пиеси.
Думите, с които Джон Зорн описва музиката на Енио Мориконе:
"Енио събра всички елементи на постмодернизма в собствен език десетилетия преди изобретяването на термина. Той е един от рушащите каноните на жанровете композитори и един от първите, които смесват авангарда с популярната музика в цялостна успешна съвкупност."
Тук е моментът в отговор да цитираме реакцията на самия Енио Мориконе за този експеримент на Зорн:
"Това е албум, който има свежи, добри и интелигентни идеи. Работа на високо ниво, изпълнена от маестро с голяма научна фантазия и креативност. Моите идеи са пресъздадени не по пасивен, а по активен начин, който преоткрива и пресъздава това, което съм правил по-рано за филмите. Понякога пиесите се отклоняват от оригинала, но това не променя нищо, защото са все така разпознаваеми. Много хора са правили аранжименти на моите работи, но никой друг не ги е правил така."
Днес слушаме няколко теми от този албум, който до ден днешен разделя почитателите на двамата маестро на крайни апологети и крайни скептици. Според някои Зорн изкривява музиката до невъзможност, според други – подходът му е творчески и дава нов живот на известни до болка пиеси.
И така - музиката на маестро Мориконе през призмата на маестро Зорн и компания.
The Sicilian Clan
Chi Mai
За финал събираме музиката на Енио Мориконе, аранжимента на Джон Зорн и гласа на Майк Патън в песента The Ballad of Hank McCain.