Можджер. Лешек Можджер.

За почитателите на пиано музиката името на Лешек Можджер едва ли е непознато. Някъде между класическата музика и джаза, той се носи с пълна сила през съвременната реалност. Нашата история включва живи срещи из Европа във формати соло, дует с Ларс Даниелсон, триото му с Даниелсон и израелския перкусионист Зохар Фреско.
Лешек Можджер учи класическо пиано до тийнейджърските си години, когато излиза музиката на Нирвана. Тогава всичко се обръща и той решава да смени посоката. Завива към джаза и така до ден днешен. Но със силен уклон към класическата музика. Можете да го чуете да свири с еднаква страст етюди на Шопен и сонати на Прокофиев, Гершуин и Smells Like Teen Spirit на Нирвана; La Fiesta на Чик Кърия. Дори So What на Майлс Дейвис.
Лешек Можджер, освен гениален музикант, е един силно земен човек, с много топло чувство за хумор, което обикновено ескалира всеки път, в който се налага да обяви името си –а то не е лесно за несвикналите със звуците в полския език. От друга страна Лешек Можджер е автор на ежегоден фестивал за джаз и иновации Enter Enea Music Festival, който този уикенд ще отбележи десетото си издание, и в който редовно участие взимат майстори от класата на Маркъс Милър, Пат Метини и други.
Лешек Можджер възроди музиката на големия полски композитор и пианист Кшищоф Комеда за света. Албумът му "Komeda" е все още един от най-въздействащите пиано албуми в нови дни.
Поводът да си припомним днес за музиката на Лешек Можджер е предстоящият албум на триото с участието на Ларс Даниелсон на бас и Зохар Фреско на перкусии, който ще се появи тази есен като реакция на реалността със заглавие “Just Ignore It”.
Но сега се връщаме назад към любими албуми на Лешек Можджер във вариант соло, дует и трио, а накрая имаме дуетно изпълнение на музиката на Кшищоф Комеда заедно с друга нова звезда на пиано джаза – немецът Михаел Волни.

La fiesta
Pasodoble
Pub 700
Polska
Svantetic

А ние си припомняме последната ни среща преди години в Истанбул в ден, в който Можджер, Даниелсон и Фреско свириха веднага след Томаш Станко и триото на Марчин Василевски – едно от последните свирения на големия Станко преди да отиде на по-добро място.