Радио Африка

Дълги-дълги години отне пристъпването към света на съвременния бодхисатва Борис Гребеншчиков – или както е по-известен сред почитателите си – БГ. Човекът, формирал в голяма степен музикалните ни търсения, а и духовните. Човекът, току-що завършил превода на епоса Бхагавад Гита от староиндийски на руски. Човекът, превел на руски от староанглийски редица текстове. Личният приятел на Дейвид Боуи и безкраен извор  на знания – БГ. Съвременен поет, когото цитират в книгите си Борис Акунин и Виктор Пелевин; познавач на японската, друидската и славянската култури; една ходеща енциклопедия. Патриарх, който остарява със стил. И още много, много епитети могат да бъдат написани за Борис Борисович или БГ, но днес ще говорим само за един негов албум – “Радио Африка”. Албум, който стана на 35 години, но е все така жив, актуален и нов. 
Албум, записан срещу няколко бутилки водка. Защото такава е била конюнктурата. 
Албум, в който ще чуете „препарираното“ пиано на Сергей Курьохин и саксофона на Игор Бутман. Първият – един от великите съвременни джаз пианисти (RIP), вторият – едно от водещите имена на съвременната джаз сцена. И като подробност – единствените две имена от руската джаз сцена, споменати в Penguin jazz guide.
Отначало: годината е 1983. Подвижно студио на компанията “Мелодия” идва в Санкт-Петербург за запис на симфонична музика. Но местни „агенти“ на база лични връзки предлагат да се запише нова музика. Срещу няколко бутилки водка за тон техниците вратата е отворена. Денем се записва симфонична музика, а нощем - от музикантите от „Акварум“, който е свободен, идва на запис. Цари пълен хаос. А за да завършат работата по албума и да си осигурят още 24 часа – изкарват и бутилка арменски коняк. Така се ражда този шедьовър. Шедьовър, без време. 
Има такава музика на света – неостаряваща. Защото химните не остаряват. Или както казва за БГ главният герой във филма АССА на Сергей Соловоьов – „Той е Бог, излъчва сияние“.
В реалността – срещата с БГ преди почти десет години в Киев остави едно чувство на вълшебство. Той хем беше там, хем – не. Енергията не се описва. Снимката от срещата в главите ни включва пътуваща изложба на отварящ се огромен златен лотос на централния площад в Киев и тичащ по облегалките на столовете в залата истински поклонник на Аквариум. А също така ресторант-библиотека, където книгите са важното. И на връщане на летището - споделено чакане на опашката за чек-ин заедно с музикантите от Акварум. Тихо и елегантно. Всичко под знака на БГ. 
Най-хубавото в цялата работа е, че самият БГ хич не се суети и не се взима на сериозно. Води си предаване всяка неделя, в което ни прави съпричастни с музиката, която харесва. Аэростат. А там ще чуете и Том Йорк, и Бах, и Шостакович, и славянски православни песнопения, и много-много други неща. И ще трябва вкъщи да четете много –много, защото иначе той е непонятен.
…А БГ свири. Всеки ден. По села и градове. Из градинки и паркове. В Royal Albert Hall, Ню Йорк, Тибет и Япония … Просто свири.
Времето доказва, че всякакви изкривявания на музиката и изкуството в името на други цели рано или късно се оказват безплодни.  
Албумът трудно би могъл да бъде нарязан на части, защото е филм. Новаторски, хитър, бунтарски. Няма нелюбима част. Целия албум лесно ще намерите в мрежата. Но днес се фокусираме върху любимата пиеса на Дейвид Боуи от Радио Африка – „Еще один упавший вниз“. Пиеса, в която има хор на тибетски монаси и вечност. Преводът тук е символичен, защото зад всяка дума се крият томове книги.
„Фалшив сняг върху хартиени цветя –
това е толкова смешно;
Отново съм сам като истински нов романтик.
Може да съм сантиментален – 
Това е каприз…
Нелеп финал за този, 
Който дълго време е вървял по друг път;
Геометрията на счупването в кристални пространства;
Ще пея като синтезатор –
Това е каприз…
…Още един паднал надолу,
По пътя нагоре.
Архангелският ездач ме следи;
Извини ме, че пях толкова дълго… 
Още един паднал…„
Не забравяме, че годината е 1983. А държавата е СССР. Днес слушаме поезията на БГ и хор тибетски монаси, Сергей Курехин, Игор Бутман и компания, записана във фургон срещу бутилки водка. Така се случват великите скокове.
Ноември 2019
Снимка ©МА