Aegean blues
 

Блусът на Егея, дори блусът на Средиземноморието – така наричат музикалните критици един албум, който ни намери в Айвалък. Албумът “Mortissa” на Чийдем Аслан/Cigdem Aslan (2013 Asphalt Tango Records). 
Днес се връщаме години назад до един понтон в морето, на който ядем пълнени цветове от тиквички, бастърма бюрек и барбуни, наоколо минават лодки в пролива между Айвалък и Лесбос,  а ние сме вътре в миналото.
Слушаме и си говорим за албума на Чийдем Аслан „Mortissa” – албум, който срещнахме на път за южните морета и който след това поне година търсихме да си купим.
Историята няма как да не бъде разделена на две – албумът сам по себе си и нашата среща с тази музика.
Кюрдската певица Чийдем Аслан живее със семейството си в Истанбул и следва английска литература преди да се прехвърли в Лондон да учи музика. Тя е силно повлияна от творчеството на малцинствата. Записва с балкански и кюрдски музиканти преди да се роди идеята за албум в така наречения стил „Кафе Аман“. Ребетико – или блусът на онеправданите бедняци в началото на 20 век по гръцките и турските големи пристанища като Атина, Измир, Солун и Истанбул. 
Така през 2013 излиза албумът „Mortissa”, който променя всичко. Опитът, който е натрупала Аслан до момента, прави нещата още по-дълбоки и завършени.
Акцентът е ребетикото, затова тук накратко за този жанр – това е музиката на аутсайдерите в ония години на гръцко-турската война. Песните на отритнатите и отчаяни хора. В кръчмите се пуши хашиш и проституцията процъфтява.  Всички емоции са стигнали предела. В този момент се появяват така наречените Мортиси – жени, преминали чертата, за които смелостта е саможертва и съучастие в борбата. С музика. Така бихме превели названието на албума – силна, независима жена, готова на саможертва. И гледалите прекрасния филм „Ребетико“, знаят каква е трагичната съдба на тези жени…
Болката от случилото се и от двете страни е налице и в наши дни, и колкото и да се опитват да я преодолеят, все едно – тя е там.
Така, с болката и тъгата на нашия домакин в Айвалък се случи и срещата ни с Чийдем Аслан и албума „Mortissa”. Все така ще го помним – човек, който гледа към Лесбос, седи сам на масата си, припява на гръцки, а душата му e пълна с тъга…
Консуматорите в хана му се радваха (и ние в това число) на вкусната храна и на юга, а той гледаше към „Острова“ - както там наричат Лесбос, и слушаше…
В такъв момент срещнахме и чухме гласа на Чийдем Аслан за първи път и всичко се промени. Една снимка на албума ни вкара в приключение, защото се оказа, че той е изчерпан и трябва да го търсим специално. Добри приятели помогнаха да се сдобием с диска и година по-късно ние слушахме тази магия, която носи гласа на Чийдем Аслан.
Днес с удоволствие я споделяме в потвърждение на тезата, че това е Егейски, дори, според някои критици, Средиземноморски блус. Гласът на онеправданите. Гласът на истината. 
Години и години наред по-късно продължихме да ходим все из ония земи, а искреността и чистотата на хората все така ни удивляваха. Няма нищо случайно. Блусът наистина се ражда в чиста среда. 
Днес слушаме Чийдем Аслан и „Mortissa” с песента “To Dervisaki” - „Дервишчето“. 
Певица, за която пресата казва: „В нея се крият едновременно лъвица и славей.“ Един рядък бисер в нашата колекция. 
А целия албум може да слушате и да си купите от дигиталните платформи. 
Ноември 2020
Снимка ©МА