Big Time на Том Уейтс

Много уважаваме патриарсите на нашето време. Наред с Дилън, Боуи, Иги Поп и Гребенщчиков задължително слагаме Том Уейтс. Артист без време и без граници. Няма да обясняваме днес вселената му, само ще слушаме лайф албума Big Time, записан в далечната 1987 по време на турнето му из Америка в Лос Анджелис и Сан Франциско, както и в няколко европейски столици. 
Винаги честен до предела, винаги болезнен, Уейтс някак оголва сетивата. Но и знае как да предаде истината по един негов си канал. Идеален за есенни и зимни вечери. Идеален за самовглъбяване. Тук паралелът с Майк Патън идва сам по себе си. А връзката помежду им чрез дългогодишния им съмишленик Марк Рибо е очевадна.
Но това странно тесто от сарказъм, хумор, живец и отношение винаги е тук – в музиката на Том Уейтс. В двата полюса – от краен плюс до краен минус. А той руши граници и изобщо не се интересува от мнения. Той е честен. А с него и всички съучастници.
Днес слушаме невероятния лайф албум Big Time, в който темата е връзката между Европа и Америка. Форматът е лайф, дори се стига до филм и честността е издигната в култ. 
Не казваме, че тази музика е за всеки ден, нито, че е за всеки. Това е истинската кухня – такава, честна, ръбата и оформяща се. Но истинска. А с верни съмишленици – превъзходна.
Има една такава особеност в музиката на патриарсите – казват вечни неща. Друга енергия струи. Понякога трябват години и опит да разбере човек посланието - но веднъж стигнало, то пълни душата. И някак е просто след това.     
Днес – целият филмов албум Big Time на Том Уейтс.
Октомври 2020
©МА
Image by Gina Janosch from Pixabay