Farewell, Mr. CC. - Music Around

Преди дни в друга вселена се пренесе един от променящите статуквото музиканти – Армандо Антонио „Чик“ Къриа. Няма да пишем дитирамби и да цитираме огромната му биография и дискография – светът е пълен с източници, където може да се прочете много информация и да се слуша музиката за повече от 50-годишната му кариера.

Днес обръщаме поглед към другите лица на Кърия – любовта му към класическата музика и колаборациите му с млади музиканти.

На тази мисъл ни наведе вълната от послания в мрежата от хора, работили с него. И всички те са единодушни – той промени живота ни.

Два цитата са като етикет за философията на Кърия и разбирането му за музиката и изкуството. "Свири това, което чуваш, ако не чуваш нищо – не свири!"

Вторият цитат е от лична кореспонденция с американския пианист Джейсън Линднър (наш любим музикант, част от хората записали Blackstar на Боуи), която самият Линднър сподели тия дни – "Продължавай да твориш и твориш и твориш!! Това е единствената противоотрова."

Толкова за философията. Днес в плейлистата ни в YouTube конкретно поглеждаме към другите страни на Чик Къриа, извън албумите му и Return to Forever.

За начало Чик Къриа и Кийт Джарет свирят Моцарт в Япония през 1985. Два рояла и космическо преживяване. Тук някак естествено следва записът от 1969 от времената с Майлс Дейвис и Уейн Шортър.

Връщаме се отново към Япония, този път, за да чуем дуета с младата пианистка Хироми Уехара, открита за голямата музика от Къриа, с изпълнение на класическата пиеса "Spain" от 2006 година. Още един пример за непрекъсващото желание на Къриа към импровизации и взаимодействие с нови музиканти, както и любопитството му кой какво може да направи. Дуетът е взривоопасен и до ден днешен с насладата се потапяме в играта им.

Така стигаме и до акустичния проект на Къриа със Стенли Кларк на бас, в който имахме удоволствието да се потопим на живо преди години. Магия не е дума, достатъчна да опише вселената, в която двамата музиканти изпращат слушателите си. Разум и обща мисъл на съвършено друго ниво. Без компромис.

Следва още едно откритие на Кърия – грузинският вундеркинд на пианото Бека Гочиашвили. Насладата от споделената импровизация е налице и при играта с Бека. А разликата във възрастта между двамата е повече от 50 години. Но какво е тази цифра за Кърия.

Продължаваме с класическата, но и преработена пиеса "La Fiesta".

Следва още едно общо изпълнение с Хироми, защото са на една вълна.

Към края слушаме версията на "Armando’s rumba" от Монтрьо 2019.

И преди финала концертът на Aкустик трио от 2018 с Джон Патитучи и Дейв Уекл.

Завършваме отново с класическа музика - импровизации върху Бах от наши дни, където Къриа свири партията на флейтата на прима виста.

RIP, Maestro!

Февруари 2021