Joseph Tawadros далеч от суетата

Силната музикална 2019 продължава с последния албум на един друг наш любим музикант - Джоузеф Тавадрос. Издаденият това лято от The Planet/MGM “Betrayal of a Sacred Sunflower”.
Джоузеф Тавадрос този път решава да срещне уда си с пиано, тромбон, струнни инструменти и електрическа китара, разбира се, с участието на брат си Джеймс Тавадрос на перкусии.
В резултат слушаме един мистичен, медитативен, чисто есенен топъл и уютен албум. Като съвременна песнопойка в средновековен минималистичен стил, в която композициите някак естествено преминават една в друга.
Обичаме много калейдоскопа, който ни подарява Тавадрос с всеки свой албум, а за предишния може да прочете тук. В новия си албум Тавадрос оставя дори още повече място за въображението ни. Отново срещаме изключително фини и деликатни дуети, триа и квартети на уда с различни инструменти.
Освен невероятен виртуоз на уда, Тавадрос е и много оригинален композитор, с усет за красотата на музиката. Способността му всеки път да изненадва ни кара с нетърпение да чакаме всеки негов нов албум. Музиката му, много по-близо до камерните формати, е част от процеса на нова музика, която пишат новите музиканти на времето ни (Тавадрос тази година стана на 36 години); процес, който продължава да тече.
Джоузеф Тавадрос е роден през 1983 година в Кайро, от тригодишен живее в Сидни, а в последните няколко години е базиран в Лондон. Издава първия си албум само на 21. Слушаме и си купуваме албумите му през последните десетина години винаги с огромно удоволствие. Естествено, специфичният звук на уда – един от най-старите музикални инструменти, оставя усещането за разходка из градини от 1001 нощ. Но това би било само повърхностно заключение - композициите са днешни, съвременни – в същото време вечни. Всеки детайл е на мястото си. И прав е Достоевски – красотата ще спаси света!
Днес се потапяме с няколко пиеси в това спокойно, лирично и мъдро пространство, което Тавадрос създава в последния си албум. Така би изглеждал светът в самотен залив с огромни звезди, в лятна гора – отново с огромни звезди, в току що отворил се утринен цвят или в полет. Невинен. Съвършен. Тук думите наистина са излишни.

Forget Me Not,

The End of it All,

On the Flipside.