Julian Lage на китара

Този текст спокойно би могъл да започне с неправомерен цитат от „Непосилната лекота на битиено“ на Кундера, но ние няма да го направим, дори няма да кажем „ Да свириш е като да дишаш“, а ще се потопим в някои факти и ще се гмурнем дълбоко в света на Julian Lage - темата днес. Историята ни започва през 1997 в Щатите с участието на Сантана и не завършва в Сараево през 2018 и Джон Зорн…
Вече два пъти слушаме на живо Julian Lage и май е време да кажем няколко думи. Не всеки ден се случват такива чудеса. 
Преди да стане постоянен участник в проектите на Джон Зорн (пък и по-късно паралелно с това), Julian Lage е доста популярен от ранното си детство като дете-чудо. Неговата китара има милион лица, милион настроения и милион послания. В същото време, самият той е една много светла и оптимистична личност, която, овладяла силата си, спокойно се носи през света. Със скромността на истинския можещ.
Започваме отначало: дете–гений, Julian Lage свири за първи път на 12-годишна възраст на наградите Грами. Но още преди това, когато е на 9 (забележете!) свири не с кого да е, а с Карлос Сантана! Ще си позволя да споделя видеото тук, защото то обяснява много моменти, които следват в бъдеще. 
За своите 31 години, през 2018 Julian Lage е с вече доста дълга дискография за гърба си. Винаги различен, винаги многолик.
Тук даваме няколко примера от различни негови проекти, както соло, така и в съучастие с големите музиканти на днешния ден. Със сигурност, един от музикантите, които ще влязат в енциклопедиите на бъдещето.
В нашите две срещи на живо  в Сараево той свиреше музика на Джон Зорн: през 2018 – като участник и в Book of Angels, и в Book Beriah. Понякога има моменти, в които дълбочината и магията на случващото се не могат да бъдат описани – трябва да се преживеят. Това са едни от тях. Музиката от “Midsummer Moon” и “Book Beriah” на Джон Зорн.
 
Като за финал слушаме Julian Lage, Kenny Wollesen и Scott Colley с пиесите I'll Be Seeing You и Nocturne от албума “Live in Los Angeles”. Тук ще се намери и някой, който би казал – Е, какво пък толкова! Това е само до първата фраза!
Януари 2019
Снимка © МА