Miles in the Sky - Music Around

Тези дни слушаме албума на Майлс Дейвис от 1968 Miles in the Sky. Слушаме и се шегуваме, че никой от нас още не е бил роден в началото на 1968.
Майлс Дейвис и уважението към композициите и подхода към музиката като език на Орнет Колман, който го вдъхновява да запише този студиен албум. В компанията на Уейн Шортър на саксофон, Рон Картър на бас, Хърби Хенкок на клавишни и Тони Уилямс на ударни. И с участието на Джордж Бенсън на китара. Тук следва да замълчим.
Суперлативи лесно се пишат за всеки велик албум, а според сериозните джаз анализатори, това е един от гениалните албуми на Майлс Дейвис, който се явява преходен между първата – чисто акустична фаза, и втората – началото на фюжън вълната, в творчеството на Майлс Дейвис. Ние няма да го направим. Ще споделим какво ни прави тази музика и защо смятаме Майлс Дейвис за един от най-великите музиканти, раждани изобщо.
Годината е 1968. В комфорта на Бийтълс и Ролинг Стоунз хората откриват нови реалности. Но Майлс Дейвис не иска да чака – веднага се впуска в ново, различно приключение. Приключение, което изпреварва отново, за сетен път, развитието на музиката с десетилетия.
Години се чудя, особено като слушам Sketches of Spain, Майлс класически или джазов композитор и музикант е. Нямам отговор до ден днешен.
Факт е, че след тази музика всичко е повторение и творчеството е сведено до минимум. Може би времето е било различно. Може би той просто е гениален. Едно е ясно – в моменти на празнота тази музика винаги ще запълни липсите и ще ви изпрати другаде. По начин, който само Майлс Дейвис умее. Никога не сме крили факта, че се прекланяме пред таланта му и всеки път с удоволствие споделяме негови творби.
Днес е един такъв ден, в който слушаме Майлс в космоса Miles in the Sky.
А да се анализира казаното от твореца е напълно излишно – единственото, което можем да направим, е да кажем, че ни кара да се чувстваме живи и щастливи. Слушаме Miles in the Sky.