Вятър в платната или новата песен на Аквариум

Ние и тази седмица сме с фокус върху руската музика и с удоволствие се потапяме в новата песен на Борис Гребеншчиков и Аквариум.
Има една сцена във филма АССА, която директно описва личността на БГ– въпрос от милицията към Виктор Цой: „А вие къде живеете? Адресна регистрация? Отговор от последователите: той е поет – живее на земята. Адрес няма.“
Към етюда от филма АССА ни върна последното видео на Гребенщчиков, в което той и музикантите от Аквариум, облечени като бездомници, свирят в запуснат безистен в Санкт Петербург. Свирят химн – комбинация от реге, индийска музика и напеви от Бийтълс. Свирят и си мечтаят за корсарския ветроход „Отмъщението на кралица Анна“ на пирата Черната брада. Мечтаят за свобода.
Днес за новата поетична история на БГ и Акваруим – разказ, в който миналото, настоящето и бъдещето са омесени в пъзел, тесто, скрабъл или както искате го наречете. История, сътворена с лекота от музиканти, които използват всяка своя свободна минута да свирят из паркове и градинки. Безплатно. Защото творчеството е нещо по-голямо от суетата. Като истински съвременни бардове.
Тук една друга алегория излиза на дневен ред и тя е свързана с един образ от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Там един от главните герои – поетът Иван Бездомни, трябва да загуби всичко, за да разбере истината. Но, ние не можем да знаем как се е подредила в този момент мисълта на поета БГ…
Защото всяка песен на Борис Гребеншчиков и Аквариум е главоблъсканица. Такава е и последната. След реализирането на песента, на автора се налага да обясни какво се крие зад зашифрованите имена и думи. Тук за начало имаме „майка Уикипедия“ под ръка с Фейсбук, а в припева БГ ни казва, че иска само ветрохода на капитан Черната брада „Отмъщението на кралица Анна“, вятър в платната, в комбинация със смес №5 – смес за пушене.
Отваряме голяма скоба - в сегашно време предстои експедиция по изваждането на потопения в карибски води ветроход „Отмъщението на кралица Анна“ и тук се докосваме до реалността. С намигване отбелязваме, че във филмите „Карибски пирати“ тази красавица (защото корабите на английски са съществителни в женски род) с ветрила играе главна роля.
Такива мисли и търсения вадят на бял свят само няколко строфи от стиховете на БГ.
Обичаме, не - обожаваме ума на този съвременен поет, гуру, дори шаман (епитетите са много). Думите му тук отново са забъркани по начин, който иска много, ама много внимание. Но всяка тежи като камък на мястото си. С привидна лекота и вечен ритъм БГ слага истинските проблеми на съвремието във всичките му нюанси на масата. И от истината боли. Неслучайно стилистиката на видеото е бездомничество под звуците на прост индийски напев. Това сме ние днес. Цинични, безсилни, подвластни. Но трябва само да вдигнем поглед към небето, за да видим, че светът е светлина.
А за финал още един цитат от текста към песента – цитат от странстващия мистик Григорий Сковорода: „Светът се опитваше да ме улови, но така и не ме хвана.“ (Мир ловил меня, но так и не поймал). Както самият БГ казва – какво по-добро обяснение на живота.
БГ всеки път успява да погледне далеч отвъд реалността, винаги с верни думи да я опише и някак балансирано и същевременно шоково да заинтригува нашите мисли.
Днес слушаме за добро настроение, но и размисъл песента "Месть Королевы Анны", която ще слушаме отново и отново.

Бележка под линия: Все така се връщаме към срещата ни с БГ и Аквариум в Киев преди години и чакането на летището за обратния полет с музикантите, сред които големият Александър Титов (част и от КИНО) и ирландският флейтист Брайън Финеган. Всеки на път към къщи.