Двете страни на Егея

Има албум с такова заглавие на любимия ни турски кларинетист Хюсню Шенлендириджи, записан с гръцки музиканти от остров Хиос. Но не това ни кара да се спрем на двете страни на Егейските брегове. Като хора, обиколили Егея – и от островна и от сухоземна страна, и хора, слушали музиката от двете страни, днес споделяме емоцията и енергията, които струят из тези земи.
При нас първо беше турският бряг, години пътувания – в началото с рейс от София до Мармарис, после с колата през села, паланки, по дългия път от София до Гьоджек – през Дарданелите, Троя, Айвалък, Бергама, Измир, Селчук, за да се качим на лодка.  Дали с кола или автобус, всеки път на завоя на високото от Муула към Мармарис (едни серпентини има) душата пее. А долу в ниското, гледани сякаш от дрон – дивият бряг, морето,  летящите кайт-сърфисти, пиниите и евкалиптите - само сигнализират – юг, юг…
После дойде и самолетът до Родос – а оттам пак из орталъка – на изток Кастелоризо, на запад - дългият наниз на Додеканезите покрай турския бряг – до един приказни и пълни с истории. Установили сме - по какъвто и начин да стигнеш до тия земи, резултатът накрая – банановите дървета, маслиновите плантации и мравунякът от хора от едната страна и пиниите, рибарите, тихите заливи и спокойствието от другата – не се променя. Има една топлина и уютна нега, усещане за много истории – и минали и бъдещи, и за живот – пълен, многопластов и изключително колоритен.
За нас югът на Егея значи да се натовариш с продукти на една лодка и да те няма за известно време, да се изгубиш в синя вода. Значи после след 15 дена да си намериш колата, накакана от гларуси и плачеща за мивка. Да попаднеш внезапно на сватба, на която не си поканен и да си щастлив. Юг е да скочиш посред нощ в якамоз (това е турското название за цъфналия летен планктон, който искри през нощта) и да си щастлив – водата е топла и няма дразнители. Да имаш отдясно на яхтовръза криви съседи с току що закупена лодка и търсещи спокойствие, а от ляво да се опитваш да помогнеш на съседа да пристане абсолютно сам със същия размер лодка като дясната. Юг е, въпреки всичко, това да минава просто така. Югът на Егея е да седиш в гръцка кръчма с капитана на съседната турска лодка, дошла от отсрещния бряг, да пиете вино, да гледате мълчаливо новините по някоя от телевизиите и с жестове да ругаете и да се подигравате на политиците, независимо от коя страна на морето са. После да се сбогувате приятелски и преди всичко - с взаимно уважение един към друг, за да продължите на другата сутрин всеки по пътя си.
Югът на Егея е да ловиш паднали във водата джапанки на спътниците си, да гледаш хора с шампоан в морето, да срещаш диви кози пред кофите за боклук, да водиш диалог на неясно какъв език за това как да бъде сготвена рибата, която днес е хваната. Югът кара задръжките на хората да паднат – тези, които не могат  да плуват и имат страх от водата, да решат, че днес е денят за смелост, да прекосят сами залива с лодка и да скочат смело в морето, а стадо кози в това време да мине през наземния им лагер. Юг е да се смеем над себе си, когато си гледаме на GPS-а подобната на паяжина траектория на маневрата за пускане на котвата от преди малко, когато всички сме тичали по палубата,  а някой добър (и вече пристанал) човек ни е помагал от брега...
Юг е да чакаш да пуснат водата в банята, а вечерята да е на генератор, а после на светлината от телефон, защото токът спира.
И най-големият кеф е да отидеш с лодка на ресторант, защото има едно нещо, наречено динги – надуваема лодка. С него от по-голямата лодка отиваш на късо разстояние и си го връзваш като конче отпред на кея. А пред всеки южен ресторант има пристан за такива кончета. Първият път, преди много години, когато един полупиян френски капитан, клатушкайки се по кея на пристанището в Бозбурун, в четири следобед ни попита дали сме виждали неговото „динги“, решихме, че говори за куче… После разбрахме, че ставало дума за лодчицата, която човекът изпуснал, докато криволичи с яхтата из пристанището, за да пристане в следобедната жега; открихме я, свряна от вятъра под един катамаран…Така емпирично научихме какво е динги на яхтен език. 
Има още много истории и спомени за разказване от Егея – там са ни сърцата и ще се връщаме винаги, докато можем. И в тези пътувания между Анатолия и гръцките острови човек, извън суетата, слуша най - истинската средиземноморска музика… Да, там в малките градчета и села комерс няма, има болка – не отричаме. Но дълбоката красота е вътре. Югът, като всяко едно пътешествие, е да приемеш това, което ти се дава, не да носиш раницата с мислите си със себе си. Днес само се докосваме музикално до двете страни на Егейско море  чрез две диви - Сезен Аксу  и Харис Алексиу, които ни показват колко мощен е животът. Днес празнуваме пролетта със Сезен Аксу и се радваме на луната с Харис Алексиу. Това е истинският живот. Всичко останало са предразсъдъци.
Видео няма, защото не е нужно – музиката е картина.
Август 2019

Снимка ©МА