Джазът следва според David Bowie
David Bowie и посланието.
Предистория:
David Bowie е един от хората, формирали музикалния вкус на поколения – новатор, естет, джентълмен, пионер, не знаещ граници, винаги една обиколка напред…
От другата страна – новите музиканти – съвременни, смели, креативни, отворени.
И така: годината е 2015, David Bowie живее в Ню Йорк, вече знае, че е болен и умира. И започва да търси кому да предаде факела. Чува Donny Mccaslin квартет в един малък бар (Bar 55) и, както самият Donny Mccaslin после казва, не може да повярва, че получава мейл от самия David Bowie. Започва пътуването – последно за David Bowie.
Забавно е описана цялата история от неговия продуцент и приятел Tony Visconti, няма да влизам в подробности.
Два факта са интересни – времето на случване и биографиите на музикантите, новите поемащи щафетата.
Времето (2015) – светът е безкрайно изчерпан откъм идеи, светът е зарит в боклук продукти, светът не може да произведе нищо стойностно и този гений David Bowie е наясно, а той вече е с диагноза…
В това време от другата страна има живот, има идеи, има енергия и има страст и хъс.
И става така, че единственият изход, който David Bowie намира, за да остави послание и да си свърши работата тук, е да предаде щафетата на точно тези хора от Ню Йорк. Тук един страхотен коментар на Tony Visconti по този повод – казва: „С каквото и да ги замерихме, те го оправиха“.
От другата страна стоят хора, отгледани в Ню Йоркските и не само, гнезда. Хора, за които музиката е над всичко. Не е пари и не е суета. Хора с огромна музикална биография, но насочена към същността, не към лесното.
Биографията на Mark Giuliana към момента на записване на албума тича пред него. Проекти с всички водещи в момента музиканти от всички страни на глобуса. В същото време преподавател по ударни (тогава е на 35 г.) и участник в уникални джем сешъни в Ню Йоркските клубове. За останалите важи същото. Форматът, в който David Bowie ги чува, е квартетът на Donny Mccaslin, но, може би най-авангардният проект, в който участват някои от музикантите е Beat Music, доста електронни включвания, в същото време акустичните барабани на Giuliana. За познавачите на Ню-Йоркската джаз сцена (и не само, защото Mark Giuliana свири и във вълшебния албум на Dhafer Youssef „Аbu navas rhapsody“ заедно с Tigran Hamasyan) типичният стил на свирене няма как да бъде сбъркан.
И така в проекта Blackstar се включват Donny Mccaslin на саксофон, Mark Giuliana на ударни, Tim Lefebvre на бас, и…малко по-късно, за да „до-оправи“ звука – Jason Lindner на всевъзможни видове клавишни.
Всички тези музиканти отдавна си свирят заедно, във всякакви варианти, но този, в който David Bowie ги чува, е лайф-проекта Donny Mccaslin квартет. Извън него, всеки един от участниците има собствена формация, чийто лидер се явява.
Така започва всичко. Стъпка по стъпка срещата се случва и двата, уж различни свята, всъщност, намират общ език.
Blackstar е едно прощално писмо. Blackstar е завещание, което тепърва ще бъде четено внимателно и осъзнавано. Показа на много повече хора вратата към един друг свят – на импровизациите, на музиката на днешния свят. В същото време, направи далеч по-популярни (заради законите на бизнеса) хора от Ню-йоркската джаз сцена, които преди бяха известни предимно на ценителите.
Това е наследството.
Февруари 2016
Снимка ©МА
