За Лила Д.

Тъй като днес ще си говорим за магическия реализъм, спокойно бихме могли да перифразираме думите на котарака Бегемот от „Майстора и Маргарита“ – искам да съм мълчалива халюцинация в „Искам да съм музикална халюцинация“.
Магическият реализъм е в музиката на Лила Доунс, която разбърква всичко в страхотна музикална тенджера. Смесва стилове, ритми и настроения. Както в книгите на Изабел Алиенде и Маркес – с душа. (Магията е жива – понякога просто в плочка еквадорски шоколад.) А всъщност това е магическият реализъм в музикално изражение. Всички призраци и всички наши страхове, страсти и вълнения, събрани в музика.
Слушаме музиката и се гмурваме в света на Лила Доунс.
Като истинска мексиканка, Лила е не по-малко ярка от сънародничката си Фрида Кало. Освен превъзходен музикант, тя е и активист за човешки права. Ние днес, обаче, си говорим за музиката на Лила.
Тя ни намери на един истанбулски покрив преди повече от 10 години с пиесата Aqua de Rosas, с която и започваме.
Забавна история, в която началото бе мъгляво, а стигането до истината – дълго. На онзи покрив, човекът зад пулта не пожела да ни разкрие каква музика пуска. И стигането до имена и албуми ни отне години. Но, както казват класиците: има ли желание – път ще се намери.
Така и ние намерихме пътя към музиката на Лила Доунс.
Обладателка на доста награди Грами, тя остава не толкова позната в страни из нашите ширини, а музиката й е дълбока, нервна, кървава и истинска. Всяко изпълнение на Лила носи огромен заряд. Някак бърка в сърцето на проблемите и всяко чувство се живее на 100 процента.
Лила ще ви хвърли във вихър от емоции – от една крайност до друга. Точно като филм на Алмодовар. Защото там е така. В очакване на неочакваното.
Днес Лила Д. пее и вечната пиеса – Perhaps, Perhaps, Perhaps ще ви докаже каква магьосница имаме насреща.
А ние просто слушаме гласа и душата на Лила Д. в нашия плейлист в YouTube.
Приятелски съвет – не се отказвайте от нито една пиеса – Лила Д. ще ви изненада с обрати.
Няколко думи за песните:
Започваме с Aqua de Rosas,
Следва вечната Perhaps,/ Quizás.
После Лила ни запраща в Япония с японското Yunu Yucu Ninu.
Продължаваме с Iguana, в която имаме рокерска арфа и танц на игуана.
Следват две по-нови пиеси:
Кландестино,
Urge.
А за десерт един мини концерт в меката на новото време - нюйоркското NPR Tiny Desk студио.
Лила Доунс – взривяваща, емоционална и искрена.
Декември 2020
Снимка ©МА