За руско-американските преплитания в авангарда, или...

ако Гогол и Даниил Хармс пишеха музика, а не думи, тя би звучала така.

Започвам този текст силно притеснена, водена от емоция. Причината е една – нищо не отразява субективната диалектика през последните години, както това сравнение.  

То е като кълбо – дръпнеш ли края, не е ясно  къде ще се окажеш. Част от тази плетеница се отнася за преливането на музиканти от двете страни на желязната завеса – в стари и нови дни.

Тук трябва да разделим сюжета на две линии, които се случват паралелно във времето и пространството, преплитат се, оплитат се, та така в наши дни стигаме до резултат, където от една страна участват излезлите изпод якето на Джон Зорн хедлайнери на даун-таун и авангард музиката от Ню йорк – Джон Медески, Марк Рибо, Чес Смит, а от друга – излезлите изпод шинела на Сергей Курехин - Леонид Федоров, Владимир Волков и уникалната руска авангард група Аукцыон. Ще се наложи някак да срещнем двете линии, или както казва любимият Борис Гребенщиков „Да съберем правите в кръг“.

В Америка Джон Зорн е създател на един съвършено нов свят – с безброй проекти: от църковна музика, орган до най-бруталните хардкор проекти, в които участие взимат японски музиканти и Майк Патън... За това колко точно е разнообразен и богат светът на Зорн може много да се пише – не е тук моментът...

В това време от другата страна – някъде през 80-те Сергей Курехин, освен гениален пианист и композитор, е и един от водещите авангарда в СССР (изключителен пример е албумът на Аквариум „Радио Африка“ – записан през 1983 в една зимна вечер в подвижно студио-фургон срещу бутилка водка, по късно станал джаз албум на годината!) – гений, смелчага, циник…

Та някъде през 80-те и Джон Зорн и Сергей Курьохин се оказват в Япония (където Зорн живее и дори е научил езика), по-късно Курьохин отива в Ню йорк където се срещат отново…

Тридесет години по-късно… В днешни дни стигаме до последните 2 проекта на Леонид Федоров и Аукцыон – и двата с музиканти, свирещи със Зорн.
Auktyon, Medeski, Ribot - "Devushki Poyut".

Има доста забавни факти покрай записването на първия (а може би и на втория) проект. Руснаците не говорят английски, американците – руски. Говорят си чрез преводач или чрез музика. И, въпреки този на пръв поглед „проблем“, резултатът е повече от впечатляващ – жива, пулсираща музика, с много хумор, с много тъга и дълбочина и драматургия.

Може би, едно от най-силните оръжия на музиката е това, че тя е безтелесна – не може да се пипне, не може да се измери. Тя е език, както математиката и както езикът в лингвистичния смисъл на думата – още един начин на изразяване. Може би най- простият и най-универсалният. В този смисъл двата албума на руско-американския авангард – „Девушки поют“ и „РазинРимиЛев“ са един вид снимки. И доказват, че когато владееш музиката като език, друг
не ти е необходим.

Fedorov, Volkov, Medeski, Ribot, Smith - "Pechal"

Декември 2016

Снимка ©МА