За свободата и изборите

Започвам този текст песимистично, но ще завърши оптимистично. Обещавам! Днес темата е свободата. Или как светът се променя, а ние стоим на едно място. Как крилата на световната пеперуда не достигат до нас и даже не знам защо.
Когато преди много години на път за Мароко се наложи да спрем в Истанбул, внезапно се потопихме в един пълнокръвен свят. Тогава... всичко се промени.
В западния свят си един човек, в източния и в Африка носиш шал на главата, навсякъде внимаваш и се учиш – не носиш себе си там, а взимаш. Опит и знания.
Толерантност и любопитство.
После това стана процес – търсенето на свободата. Не от гледната точка на жертви, а защото сърцето иска.
После се оказа, че не е толкоз трудно, тя е навсякъде около нас. Различността.
По-късно се изясни, че в света нещата са такива – свобода и бунт. А всяка една музика на своето време е бунт. 
После се научаваш да живееш и да приемаш и, по-късно, да разбираш бунта. Иначе оставаш в миналото.
А музиката е език. Музиката като снимка на живота и на реалността.  Светът е стигнал до там, че само честността вече има значение – останалото е анахронизъм и провинциализъм.
Имам си на двора едни диви котки – толкова горди, не дават да ги докоснеш. Горди и със собствено мнение, но искат контакт. Може и да искат да са близо, но реалността и природата не им дава възможност. Искат, но не могат, да…
А бунтът винаги е бил това – да, може и да сме заедно, но и да сме различни!
Световният пъзел не търпи изоставени гари. Всички ние заедно гледаме някъде напред, пък да видим.
Започваме с една малка стъпка и продължаваме. Днес с гласа и китарата на Суад Маси.
Февруари 2019
Снимка © МА