Корабна история

Има нещо особено очарователно в гръцкия морски обществен транспорт. Дългото пътуване с кораб, който спира на различни острови, преди да дойде твоята спирка, всеки път носи изненади и интересни спътници. Също като във влак, където не си ограничен в рамките на седалката си, на кораб можеш да се разхождаш и да завързваш разговори с други пътници.
Днес за любимата ни фериботна линия, която свързва Додеканезите с отправна точка Родос. Кацането е само начало на приключението. Същинското пътешествие започва на Колона порт, откъдето тръгват скоростните кораби на Dodekanisos Seaways.
В 8 сутринта пристанището прелива от цветове и гъмжи от пътници. Наоколо, огрени от утринното слънце, блестят и се извисяват стените на стария град на рицарите на Свети Йоан, а морето в кръглия залив, който ги отразява, е синьо и гладко както може да бъде само в гръцко пристанище сутрин. Самите съдове светят в синьо и оранжево и някак викат: „Ела, ела!“ А ние си припомняме колко е забавно да се пътува по този маршрут, който започва от Родос, минава през Сими, Кос, Калимнос, Лерос, Липси, Патмос, а през лятото стига и чак до Самос, откъдето поема обратно по същия път…
Поради географията на тази част от източното Средиземноморие, там може да срещнете всякакви хора – немци, хапващи вурст за закуска, тръгнали просто на разходка; турски семейства, пристигнали от близките Мармарис или Бодрум; гърци, тръгнали на сватба с току-що хваната риба-тон; поп, тръгнал по работа, получаващ цялото уважение; американци, тръгнали за катерене за Калимнос, поклонници, тръгнали към Патмос и пещерата на Свети Йоан; заблудени клиенти от ол-инклузив, тръгнали за най-близкия остров – Сими… и всякакви други пътешественици.
Снимка на живота и хората, решили да потърсят различното.
Това е ключова линия за нас, защото с нея достигаме до любимите ни места в Гърция по начин, който ни доставя огромно удоволствие и е част от цялото приключение. На тези кораби пъстротата, шумът, виковете и срещата на различни манталитети, хора и животни са факт. И в същото време ежедневието тече гладко – по вода.
Всички се чудим кога и къде ще слезе гръцката рода със зестрата или пък дали на Кос ще депортират турците; колко още вурста ще извадят немците; кучетата, които се возят с нас - добре ли са… Поклонниците, тръгнали за Патмос – добре ли са… Такива въпроси си задава човек на този курс.
На всеки от тези кораби-катамарани има и по една малка открита палуба, а скоростта е над 20 възела - т.е. бързичко. И при хубаво време всички искаме да сме навън - и наплашените туристи, и обръгналите местни жители. Кой с кафе, кой с друго. А вятърът и скоростта развяват ушите на кучетата, но и те са щастливи на мястото си. С наближаването на всяко следващо пристанище по пътя настава организирана суматоха. Тези, които ще слизат, бързат за багажа си, а оставащите се трупат на палубата, за да снимат поредната картичка, тъй като всяко пристанище е незабравима гледка.
Отделенията за багаж на входа към пътническия отсек са маркирани по острови. Ако си за Патмос, на качване си оставяш куфара в клетката с надпис „Патмос“. На слизане на Патмос екипажът е извадил цялото съдържание на тази клетка и го е подредил по задната палуба и всеки трябва бързо да си намери куфара и да слезе. После новите пътници трябва също така бързо да се качат, да сложат куфарите си по клетките и корабът нетърпеливо да се отдели от кея, за да препусне към следващия остров. А на кафенето опашката не свършва…
Всяко стъпване на Колона порт на Родос носи вълнение, защото не знаеш какво предстои.
Днес с удоволствие се връщаме назад към тези пътувания през места и острови, където без блясък и претенции животът просто си върви с музиката на Костис Маравейяс от албума му „Κατάστρωμα“ ("Палуба") - една корабна история.

Faros