Музика за котки

Както любителите на котки знаят, това са същества от друга реалност. Не търсете кучешката откровеност и признателност там. При котките всичко е иначе. 
Тук се сещам за Харуки Мураками, ходенето, котките, дори кладенците и как всички намираме покой някъде. 
Как на света има дори въображаеми острови, населени само с котки.
После се замислих – как би могла да бъде описана котешката музика. 
Имаме си тук една джази котка, Мушкато се казва. Идва с тиха стъпка, навива се на кълбо до близката саксия с мушкато (откъдето и името), слуша музика, но не влиза в контакт с нас. Ако има храна – тя е доволна. Но не проси.
Гордо оцелява трета или четвърта година. И въпреки непрестанните ни опити да я приобщим, тя за себе си е определила границите. Защото всички котки са началници, нали?
Та Мушкато харесва ритъм, харесва бразилска музика и реге. Харесва плътен, наситен саунд, който някак я люлее, докато медитира около саксията с мушкато. А децата й надничат точно като муракамски котки на плажа и вървят по нейните стъпки. 
А аз се замислих как да онагледя защо я привлякохме и тогава открих отговора – именно регето и бразилската музика са котешката музика. Ритмична стъпка, толкова плавна, чак нереална, а в същото време – независима.
Затова днес слушаме музика за котки. Ритъм, свобода, внезапност. Дълго мислих как се описва в една-две пиеси тази палитра и ето ги: за начало слушаме едно реге, а след това любимият ни Сиро Баптиста с една весела бразилска пиеса със силно африкански привкус. 
Март 2019
Снимка ©МА