Телепортация

Тази плейлиста всъщност се раждаше доста дълго време. И заслугата не е моя. Днес ще слушаме различна, цветна, непопулярна музика. Музика, която се движи по странна, но в същото време, последователна ос – Африка, Япония, Бразилия, през Ливан до Турция, а някъде по средата се появява и берлински привкус.
Като човек, събирал и ровил музика години и години, днес заедно с вас се наслаждавам на друга гледна точка. Това би могло да бъде телепортация от място на място и ние днес с удоволствие отваряме дългите есени и зимни вечери с шарена, пълна с живот и смисъл музика. Приятно слушане и приятна разходка.
И така, какво ще слушаме:
Началото е с парчето Кейптаунски джам на Auntie Flo – едно от интересните нови имена на английската електронна и world сцена, а след това продължаваме към Африка със „сляпата двойка от Мали“ Амаду и Мириам и песента Wily Kataso. Дуетът от Бамако е на сцената от над 30 години, а ние го открихме преди 15-тина и оттогава трайно присъстват във фонотеката ни.
Нататък запазваме ритъма, но се телепортираме в една от най-непознатите за нас от музикална гледна точка страни – Япония, с парчето Kushimoto Bushi на Minyo Crusaders – група, която експериментира, пречупвайки традиционния японски жанр min yo през призмата на други музикални култури. Резултатът е забавен и, както ще видите и по-нататък, налага извода, че модерната японска музика всъщност е много интересна и си струва да бъде изследвана доста по-дълбоко.
Следва парче на холандците Yin Yin, които днес в центъра на Европа здравата кривят към източноазиатските музикални стилове, миксирайки ги с диско и искрено ни радват, а след това слушаме ливанския психеделичен соул звук на парчето на Елиас Рахбани от 70-те години на миналия век – Dance Of Maria. Нататък в офлайн версията идва вечната Йоко Оно с танцувалното Walking on thin Ice, а след това най-накрая затваряме японския прозорец в тази селекция с парче на тамошния рапър EVISBEATS – едно от нашите малки лични открития.
И после пак влизаме в отсека за телепортация – сега към Турция с други наши любимци – групата Ayyuka и Yukadans. Пиеса, която за нас заключва в себе си част от вкуса на отминаващото лято. Парче – снимка на Средиземноморието: слънчево, цветно, топло и живо…
Следва класическа пиеса, която не се нуждае от обяснения – Дейв Брубек и Unsquare Dance.
Продължаваме с леко неприличен, но и с огромен респект към предната пиеса, и силно контрастен преход към нещо хубаво от модерната берлинска електронна и джаз сцена - Luftkraft на перкусиониста Niklas Wandt. Ако ви влече добрата електронна музика, потърсете това име.
И за да завършим, накрая свързваме края на тази селекция към началото й през Бразилия с две пиеси – любимото ни Nonsensical на Форо ин де Дарк, чийто текст заслужава особено внимание и за финал – дивата на бразилската музика Елза Соарес във великолепен дует с рапъра Emicida.
Завършваме текста с традиционния съвет – слушайте музиката силно и с добър звук. Този път, може би без слушалки, защото ще ви пречат да танцувате. И разбира се, подкрепяйте артистите като купувате легална музика.
Светът е малък и голям едновременно. Светът е пъстър!