Якамоз – искри в морето

Якамоз - така се нарича светещият планктон в южните морета. А всеки, който се натъква на явлението за първи път, отначало не вярва в магията. Историята се развива там, където Егейско вече е Средиземно море и всичко е объркано, но и някак подредено. Днес една анатолийска история, която ни разнежва и разсмива едновременно.
Анадола – така на български е известен азиатският турски бряг. Всъщност, думата идва от гръцки и на съвременен език все така значи изгрев. Или изток. Хубавото на нашите земи е, че са пропити с хиляди години история и някои неща никак не се променят.
Ние днес пътуваме на югоизток, чак до столицата на портокалите Финике, където наистина няма нищо, освен портокали и паметник на вожда.
Сухопътното достигане до ония прашни земи е истинско приключение, което минава през ключови места като град Кешан - столица на автентичната циганска музика и аутлетите с „маркови“ стоки, ферибот през Дарданелите, Троя, Айвалък, Измир и околностите. В частност предградието на Измир - Менемен, за което всеки път се чудим – турският миш-маш ли е взел името на града или градът името на ястието. Следват Ефес и Селджук и вече сме много на юг. След Муула истинската друга природа настъпва с непреодолима сила и всичко става огромно – пинии, евкалипти, цитруси – избуяват. Температурата се покачва заедно с влажността.
Години наред крайната ни сухопътна точка беше Мармарис, но днес продължаваме още по на юг към Гьоджек – турската ветроходна база.
През последните години целият залив на Фетие, в който се намира и Гьоджек, вреше от лодки и предлагаше идеални условия за ветроходство. В тези условия ние се озовахме на лодката „Kardoula“ („Сърчице“ на гръцки), с която обикаляхме залива и срещахме делфини и костенурки, наред с местните homo sapiens оригинали.
Но за якамоза – през лятото този планктон реагира на топлото и при всяко движение във водата по тъмно – било то плуване, ритане, пишкане и каквото се сетите, водата искри. Температурата през нощта над и във водата е еднаква – около 28-29 градуса и усещането е за безтегловност. В съчетание с вековната средиземноморска нега докарва до състояние на истинска нирвана. Рядко се вдига вятър, а когато това се случи, всички сме доволни, защото жегата и влажността са понякога нетърпими - дори за топлолюбители като нас.
Заливът на Фетие беше първата зона в Турция, обявена за чиста и се въведоха едни своеобразни пречиствателни станции по марините, които изпомпват отходните води на лодките срещу съответната карта, с която трябва да разполагате. Това създаде още купон по тези станции, където хората трябваше да пристават временно и да участват в тази инициатива.
Но, освен чисто бюрократичните промени, тази ситуация създаде и обособени яхтени места, недостижими по суша, на които животът течеше с пълна сила, който както го умее. Така няколко пъти се случи да попаднем в дъното на залива на чисто яхтеното убежище Кючук Сарсала. Скован дървен пирс с кръчма отзад, от която собственикът минава по лодките да пита кой какво ще вечеря. Място има за не повече от 15 лодки, а желаещи – много. Ако се случи да духа североизток– приставането може да е трудна работа. Така и ние на един такъв вятър, приставайки, почти таранирахме съседа-англичанин с чисто нова и лъскава голяма лодка, в която двамата с госпожата му се губеха. Човекът прочел в книгата, че това е едно спокойно място, в което няма да срещнеш идиоти, но каква изненада – морето е за всички, а като има вятър - съвсем. Приятно посрещнати с едно (заслужено) „Fucking idiots“, ние продължаваме да довършваме приставането и овързването, догато отдясно на нас се приближава следващата лодка. Турска дама от хайлайфа с наемен капитан, която е поканила гости за вечерта. Очаква ги да пристигнат с хеликоптер след два часа. А междувременно, докато ни пита дали сме ок да пусне климатика на борда си, защото вдига шум, ние се опитваме на ръце да донаместим лодката й, защото място няма, и помагаме на нейния моряк да си събере изпуснатите в морето неща. Киселият съсед-англичанин отляво вече е безмълвен – очевидно ние сме по-малкото зло. Междувременно, някъде през 2-3 лодки руснак се опитва да пристане сам-самичък с лодката, на която е семейството му – жена и две малки деца. А човекът от ресторанта с меню в ръка събира поръчки.
Но, настава вечер и всичко се променя. Съседът със скъпата лодка отляво е напълно съсипан и пустосва справочника, според който Кючук Сарсала е тихо място, където ще намерите спокойствие. Съседката отдясно посреща гости във феерични тоалети. Палубата е в свещи, а ние наблюдаваме панаира от маса в кръчмата и се чудим какво още ни чака.
И тъй като на лодка всеки е свободен, някъде към полунощ хора започват да скачат от бордовете на лодките си, а водата искри – якамоз.
На сутринта всеки тръгва по пътя си и цялата магия някак изчезва. Но вечерта якамозът се повтаря. А за довиждане поздравяваме вече усмихнатите англичани с поздрава „Ще ни запомните!“.
Тази поезия онагледяваме днес с красива средиземноморска музика.
Три класики – вечните Сезен Аксу и Еркин Корай и за десерт хитът от онова плаване на групата TNK „Отново чакаме лятото“.