Текстът за остров К. ме накара да се замисля колко много острови с К. има в Гърция всъщност. И колко всеки от тях е различен и красив по свой си начин. Затова в края на август ще се разходим из тях. Тук една бележка е наложителна – имената на повечето острови на гръцки са съществителни от женски род. И това директно ми напомня Мураками, който, говорейки за островите в централното и източното Средиземноморие, казва - Крета и сестра й Малта… Да, така е...

Днес споделяме музиката, която ние слушаме в топлите летни вечери и нощи. Настава един вълшебен час – час, в който просто се сливаш с околността, времето спира и тогава всичко си застава по местата. За тези моменти днес слушаме няколко пиеси за пиано - нови и стари, които ни умиротворяват и, където и да се намираме физически, събират ни цели.

Днес слушаме музика от албум, записан преди повече от 20 години – любимият ни магьосник на перкусиите Сиро Баптиста свири музика, написана или инспирирана от творчеството на големия бразилски класически композитор на ХХ век Ейтор Вила-Лобос. Не случайно името на албума се превежда като „Да полудееш“. Албум, който ясно доказва как музиката може да бъде обърната с хастара навън по най-виртуозния начин, а също така колко мощна е енергията на Сиро Баптиста – нещо, в което сме напълно убедени след късмета да го слушаме два пъти на живо.

Дали с кола или автобус, всеки път на завоя на високото от Муула към Мармарис (едни серпентини има) душата пее. А долу в ниското, гледани сякаш от дрон – дивият бряг, морето,  летящите кайт-сърфисти, пиниите и евкалиптите - само сигнализират – юг, юг…Има една топлина и уютна нега, усещане за много истории – и минали и бъдещи, и за живот – пълен, многопластов и изключително колоритен.

Днес се фокусираме върху любимата ни компания от съвременни гръцки изпълнители, които с всеки нов проект ни карат да се радваме на живота, да оставим умората и ежедневието зад гърба си. И така през август ще сме лежерни и започваме с Панос Музуракис, Костис Маравейяс, Елеонора Зуганели, Рена Морфи и компания. Музика, която ще слушаме на терасата, на палубата, във водата, под пиниите и евкалиптите и изобщо – навсякъде на юг.

Директно свързваме Том Йорк и Atoms for Peace с предишния ни пост за Forro in the Dark. Само в потвърждение на факта, че всичко е свързано. Верни на еклектиката и на идеята, че независимите музиканти правят „музиката на днешния ден“, не ограничаваме текстовете в МА в стилове и жанрове. Том Йорк на китари, пиано, клавишни и програминг, автор и разбира се - глас; на бас - безподобният и ненадминат Флий от Red Hot Chili Peppers  – един от топ басистите на нашето време (а ако слушате линка до края, ще го чуете са свири и на мелодика); Маоро Рефоско от Forro in the Dark, на перкусии и вибрафон; дългогодишният продуцент на Рейдиохед Найджъл Годридж на синтезатори и китари; а на барабаните – човекът зад ударните на RЕМ и Бек Joey Waronker.