Днес се потапяме с няколко пиеси в това спокойно, лирично и мъдро пространство, което Джоузеф Тавадрос създава в последния си албум. Така би изглеждал светът в самотен залив с огромни звезди, в лятна гора – отново с огромни звезди, в току що отворил се утринен цвят или в полет. Невинен. Съвършен. Тук думите наистина са излишни.

Днес за един безумно любим албум – Juice на Medeski, Martin and Wood feat. Scofield. Няма да излъжем, ако кажем, че това е един от най-слушаните и изтъркани от нас албуми в последните години. Но винаги намираме нещо ново. Винаги ни изправя на крака и винаги с намигване ни казва едно – животът продължава.

Последният албум на Хироми Spectrum (Telarc 2019) се появи като отражение на бурята в душите ни. Като спектър, като дъга с всички нюанси, които има между черното и бялото.  Радост и топлина за червено и оранжево, позитивизъм за жълтото, живот за зеленото, меланхолия и мъдрост за синьото и лилавото, до тъгата и мъката на черното.

Много малко са хората в съвременния свят, които разказват история с музика – не, не ви вкарват в своя свят на депресия или радост, не ви карат да съпреживявате с тях раздяла или мъка. Просто разказват история. При Сиро Баптиста магията е жива. Магията е като въздух, пълен с балончета позитивизъм.

Последният албум на Игги Поп, излязъл на 6 септември тази година (Caroline International and Loma Vista Recordings), и сингълът James Bond  провокират мисли за днешния Игги Поп - някъде между пънка и джаза, през албум с Джейми Сафт, парчето James Bond и албума Free, та до програмата му по радио 6 на BBC – Iggy Confidential. 

Днес слушаме музика от албум, записан преди повече от 20 години – любимият ни магьосник на перкусиите Сиро Баптиста свири музика, написана или инспирирана от творчеството на големия бразилски класически композитор на ХХ век Ейтор Вила-Лобос. Не случайно името на албума се превежда като „Да полудееш“. Албум, който ясно доказва как музиката може да бъде обърната с хастара навън по най-виртуозния начин, а също така колко мощна е енергията на Сиро Баптиста – нещо, в което сме напълно убедени след късмета да го слушаме два пъти на живо.