Днес разделяме историята на две части – физическият и духовният Истанбул. За физическия – малко места по света са будили такава вечна радост, каквато носи всеки път Кралицата. Виждана и в зимен ден, покрита със сняг и в юлски дни, присвита под жегата, която я натиска. През април, залята от лалета или в топъл ноември. Носеща все същата поезия и душите на милиони души минали от там.

„Жълтият албум“ на Марк Джулиана (Motema music 2019), който излезе на 12 април, ни завари на един атински покрив и буквално ни отнесе. Въпреки всичките три промо сингъла, никой не беше готов за телепортацията. Защото влизането през врата към друго измерение е факт.

И така  Любляна джаз фест с 60-то издание. От миналата година знаехме, че за откриване ще има два дни с музиката на Джон Зорн, а скоро се оказа, че за финал ще слушаме Снарки Пъпи. За хората извън темата – нищо особено. За хората вътре - пиршество. 

През 2013 събрахме раниците и отлетяхме към страната на Баските. И именно благодарение на музиката на Зорн видяхме неземната дива красота на Бискайския залив. Там, където хортензиите са по четири метра високи, приливът също, а атмосферата е все още в двайсетте години на 20 век…

Африка е музика. Бедност и радост от живота, задръствания, контраст. Всеки човек, попаднал в различни части на Африка, ще каже – има различна Африка. Моята е тази – красивата и смелата. Африка е поезия. Африка е ритъм, музиката на една кòра и женски глас. А също гениалният албум на Алдо Романо, Луис Склавис и Анри Тексие от 1995 Carnet de routes, днес с една от най - красивите пиеси на света.

Имаме си тук една джази котка, Мушкато се казва. Идва с тиха стъпка, навива се на кълбо до близката саксия с мушкато (откъдето и името), слуша музика, но не влиза в контакт с нас. Ако има храна – тя е доволна. Но не проси. Защото всички котки са началници, нали?