Казабланка, белите къщи навсякъде и този уютен южен хаос, който или приемаш, или отхвърляш. Славееви песни в цъфнала портокалова градина...Залези в океана на отлив, когато разбираш красотата на света. А ние се возим през пустини и планини и се сблъскваме с местната реалност. Днес сме в Мароко.

Якамоз - така се нарича светещият планктон в южните морета. А всеки, който се натъква на явлението за първи път, отначало не вярва в магията. Историята се развива там, където Егейско вече е Средиземно море и всичко е объркано, но и някак подредено. Днес една анатолийска история, която ни разнежва и разсмива едновременно.

Един цитат на френския писател Ромен Гари не ми излиза от главата: „Нищо не може да спре хората да идват в Гърция, освен тифът“. Гърция, в която можеш да се изкъпеш в небето и боговете все така ходят по земята, според Хенри Милър.

Има нещо специално в ранните и късни плавания, тези извън сезона в разгара на лятото. През май и юни, както и след средата на септември, туристическите лодки изчезват и остават истински отдадените на морето хора, както и всякакви образи... 

Любопитството е една такава работа дето хем може да ти отвори врати, хем да ти изяде главата. Днес за лицата му, къде ни води и как не е възможно да го управляваме.

Март е внезапен и непредсказуем. Днешният слънчев и топъл ден рязко се сменя с обилен сняг утре, а в други ден слънцето отново е при нас. Днес правим опит да опишем март в няколко пиеси, които носят именно тази странна, объркана енергия.