Директно свързваме Том Йорк и Atoms for Peace с предишния ни пост за Forro in the Dark. Само в потвърждение на факта, че всичко е свързано. Верни на еклектиката и на идеята, че независимите музиканти правят „музиката на днешния ден“, не ограничаваме текстовете в МА в стилове и жанрове. Том Йорк на китари, пиано, клавишни и програминг, автор и разбира се - глас; на бас - безподобният и ненадминат Флий от Red Hot Chili Peppers  – един от топ басистите на нашето време (а ако слушате линка до края, ще го чуете са свири и на мелодика); Маоро Рефоско от Forro in the Dark, на перкусии и вибрафон; дългогодишният продуцент на Рейдиохед Найджъл Годридж на синтезатори и китари; а на барабаните – човекът зад ударните на RЕМ и Бек Joey Waronker.

Пролетта е и търпение, нали… Пролетта е да гледаш как светът се променя всеки ден, и – ако участваш в промяната, да си доволен. Няма такова друго време, когато хем си нетърпелив и бързаш, хем трябва да почакаш, за да дойде промяната. 

Додеканезите остават извън маршрутите на туристите – те са за пътешественици. Те не са лъскавите Циклади или пък хладните и стройни Йонийски острови. Тук няма All inclusive, а морето е пълно с лодки. Ветроходният сезон на практика няма прекъсване, но магията да видиш в ранна пролет море пълно с ветрила, когато всичко е още свежо и лятото още не е нахлуло, не може да се опише.

Днес разделяме историята на две части – физическият и духовният Истанбул. За физическия – малко места по света са будили такава вечна радост, каквато носи всеки път Кралицата. Виждана и в зимен ден, покрита със сняг и в юлски дни, присвита под жегата, която я натиска. През април, залята от лалета или в топъл ноември. Носеща все същата поезия и душите на милиони души минали от там.

Африка е музика. Бедност и радост от живота, задръствания, контраст. Всеки човек, попаднал в различни части на Африка, ще каже – има различна Африка. Моята е тази – красивата и смелата. Африка е поезия. Африка е ритъм, музиката на една кòра и женски глас. А също гениалният албум на Алдо Романо, Луис Склавис и Анри Тексие от 1995 Carnet de routes, днес с една от най - красивите пиеси на света.

Имаме си тук една джази котка, Мушкато се казва. Идва с тиха стъпка, навива се на кълбо до близката саксия с мушкато (откъдето и името), слуша музика, но не влиза в контакт с нас. Ако има храна – тя е доволна. Но не проси. Защото всички котки са началници, нали?